Кои „гадове“ свалиха Борисов през 2013 година

0

Кои „гадове“ свалиха Борисов през 2013 година
„Някой иска да повтори февруарските събития от 2013 г., само че по друг сценарии.

Но със същите изпълнителни – пак ЧЕЗ, пак ток, пак популистки изказвания.“

Това каза премиерът Бойко Борисов на извънреден брифинг в парламента във вторник. И гневно посочи, че едни „гадове“ с „ювелирна акция“ искат да го свалят от власт, но този път той няма да им се даде. Премиерът се оплака пред медиите, че от фейсбук научавал как хората се настройват срещу него.

До изявлението се стигна, защото скандалът с продажбата на енергоразпределителното дружество на никому неизвестната доскоро фирма „Инерком“ растеше като снежна топка, заплашвайки да се превърне в лавина, която да помете властта.

Но кой помни какво се случи през 2013 година?

Затова ще припомним.

През зимата на 2013 г., нито много топла, нито много студена, изведнъж избухват протести срещу високите сметки на тока. Много хора са сюрпризирани от фактури, в които задълженията са трифицрена сума. Това поражда недоволство. Първите протести са на 28 януари 2013 в Сандански и Благоевград. Гневни хора се събират пред офисите на енергоразпределителните дружества и палят сметките си за ток. Но едва ли в края на януари някой прогнозира докъде ще се стигне само двадесетина дни по-късно.

Правителството се радва на стабилно доверие – около 30%. Всъщност, както и сега.

На 27 януари е проведен т.нар. ядрен референдум, който не събира достатъчно гласове, за да стане автоматично валиден. На практика става това, което искат от ГЕРБ. Правителството очевидно е под груб външен натиск да спре т.нар. руски проекти в България, един от които е АЕЦ „Белене“. Въпросът на допитването е „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?“ и има предвид точно изграждането на АЕЦ „Белене“. Затова провалът на референдума е успех за линията на управляващите. В централата на ГЕРБ може и шампанско да са пили по този повод. Избухналите на следващия ден протести едва ли са развалили доброто настроение на властимащите – нима няколко месеца по-рано през лятото не е имало протести срещу високите цени на горивата? И какво стана? Нищо!

Този път обаче не е така. Протестите обхващат цялата страна. България пламва от четири страни – „пламъците“ тръгват от Варна, Враца и Благоевград и стигат до София. В тях участват 100 000 души. Гневни! Бедни! Няма как да не бъдат отразени дори от проправителствените медии.

Това са първите масови протести в България, организирани чрез социалните мрежи, затова са сравнявани с „Арабската пролет“ в две години по-рано.

Дончо Дудев, едно от лицата на протестите, е един от администраторите на няколко страници в социалната мрежа, които призовават за протести срещу високите цени на тока.

В шествията по улиците на българските градове няма партийни знамена. Лидерите на опозиционните партии коментират, но не присъстват на митингите. Когато Мая Манолова, тогава острие на БСП, отива при протестиращите в Кюстендил (откъдето е народен представител), изрично заявява, че прави това като гражданин. Ако в демонстрациите има политически фигури, то те са от маргинални организации – червени младежи от „Че Гевара“, русофили като Ангел Славчев, представители на Съюза на комунистите. Има и структури, които опитват да покажат протестна мощ – като СИЛА, формация, организирала протестите срещу цените на горивата през лятото на 2012 г. Разбира се, където има много гневни хора, има и анархисти, и футболни агитки, и обикновени хулигани.

„Атака“ и ВМРО, днешните съюзници на ГЕРБ във властта, тогава развяват знамена в подкрепа на протестите. Но все пак се включват по към края им.

Първите искания на протестиращите са изцяло „енергийни.

Те са за:

– национализация на електроразпределителните дружества в страната;

– премахване на всички посредници, и поемане на тяхната функция от НЕК;

– разсекретяване на всички договори в сектор Енергетика и търсене на отговорност на подписалите ги лица;

– електроенергията, произведена от АЕЦ-Козлодуй, да се разпределя само на вътрешния пазар за нуждите на гражданите и обществото;

– премахване на задължителното изкупуване на електрическа енергията от НЕК.

Но постепенно общественото напрежение расте, до лозунгите „ЧЕЗ, ЕОН, EVN – вън!“ се появяват други – „Мафия!“ и „Сбогом, ГЕРБ!“ Вече има и политически искания, дори призиви за нова конституция и свикване на Велико народно събрание.

На 18 февруари 2013 г. 26-годишният Траян Маречков се самозапалва на една от главните улици във Велико Търново. Той оставя и предсмъртно писмо с думите „Давам живота си за народа, семейството и България с надеждата, че политиката и правителството ще подобрят стандарта на народа“. Той е първият, но не единствен.

Два дни по-късно, на 20 февруари, пред кметството във Варна като факла пламва друг млад мъж – 36-годишният Пламен Горанов. И той отправя политическо искане – „оставка на Киро (подкрепеният от ГЕРБ кмет на града Кирил Йорданов – б.р.) и всички общински съветници до 17 ч. на 20 февруари, 2013 г.“ Пламен Горанов умира на 3 март.

След Пламен Горанов, на 26 февруари 2013 г. в Раднево се самозапалва 53-годишният Венцислав Василев, а на 13 март 51-годишен мъж се запалва пред президентството.

Всичко това създава допълнително напрежение. Протестите вече не са така мирни. Стига се до сблъсъци с полицията. Такива има и при честването на Апостола на 19 февруари.

И… правителството подава оставка.

Всъщност 38 минути след самозапалването на Пламен Горанов, в 9.02 часа министър-председателят Бойко Борисов депозира оставката на правителството на ГЕРБ в парламента.

Но въпреки това протестите продължават. Не спират и на националния празник 3 март, само че тогава протестиращите носят наред с познатите лозунги портретите на Левски и Ботев.

На 21 февруари оставката на правителството е приета с 209 гласа „за“, 5 гласа против и 1 въздържал се.

Минути след гласуването Бойко Борисов хвърля бомба от трибуната на парламента – срещу него се подготвял атентат. Той съобщава, обръщайки се персонално към депутата от ДПС Христо Бисеров, че в Националната разузнавателна служба има материал на базата на сигнал, постъпил от „партньорска служба“. И цитира сигнала – „Затова, че са накърнени сериозни интереси на международната организирана престъпност се подготвя атентат и поръчител е Ахмед Доган“.

Темата така и не намира продължение.

Но всичко това кара френският посланик в България Филип Отие да обобщи, че причина за протестите е дефицитът на доверие срещу цялата политическа класа и целият български елит, поради това, че преходът твърде често е опорочаван в полза на частни и непрозрачни интереси.

Думи, които могат да бъдат написани и днес. Така че Борисов е прав – който или каквото и да го е свалило през 2013 г., същото чудовище го дебне и днес.

Въпросът е защо досега не „разнищи гадовете“. / Епицентър.бг

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here