Не знам дали сте виждали някога, колко безумни законодателни предложения са депозирани в НС, някои чакат години и не влизат в залата за първо четене никога.
А знаете ли и колко много смислени предложения имат същата съдба?
Сега, при реална заплаха от намеса на чужда държава в нашите избори – опит, какъвто имаше и на последните избори и за една бройка не мина, загрижени хора са скочили на президента Радев, за това, че е поискал принцип за уседналост и неговото разглеждане?
И какво лошо има в това, да бъде разгледан този въпрос в НС?
От маса време слушам защитниците на референдумите да защитават това, че всеки има право на мнение, а сега някакви хора ги е страх от мнението на другите? Защо е необходимо законопроекта да се сваля от сайта на министерството – ами нека хората кажат какво мислят по него?
Защото ако на следващите избори ни се тръснат на главата и ДОСТ и Ердоган през него, колко от българите в чужбина са готови да зарежат там всичко и да хукнат към България да спасяват положението, а и колко реално могат да го направят?
Или ще се налага пак, последните матросовци останали тук, да браним амбразурите? На човек трябва да му е ясно кога правата му вече стават рисковани за държавата, която твърди, че обича и да си даде сметка кое е важното – неговото его или България. / Мариана Христова
