Ходехме на комсомолски бригади, работехме с желание и гордост, че сме полезни

0

Ходехме на комсомолски бригади, работехме с желание и гордост, че сме полезни
Глътката въздух и разходката в парка ме ободриха и върнаха в онова далечно време на благоденствие.

Спомних си преди над 40 г. като служител на БНБ как ходехме на бригади, какъв културен живот кипеше. От комсомолската организация ни изпращаха на работа в консервната фабрика в град Бяла Слатина, макар навършили годините, водеха ни като почетни членове. Това много ни радваше.

По това време строителството във Враца беше в своя апогей. На много места се издигаха и строяха многоетажни блокове – на химиците, на циментовия комбинат „Вилхелм Пик“, младежкото общежитие и др. Дойде нов архитект в съвета. Поетапно отчуждаваха хората от Медицинския техникум до трафопоста на болница „Хр. Ботев“. Вляво и вдясно имаше къщи с дворове и чудни градинки.

Служителите от банката се редувахме по 45 дни в строителството на блоковете „Околчица“ и големия жп блок с големите тераси срещу гарата. От техните строители научихме – измазване на стени, боядисване, изливане на мозайка и други дейности. Помня, че след завършване на бригадата си излях един висок праг на външната врата на жилището, да спира ветровете.

С това ни участие ние се обогатихме със знания за живота и се гордеехме, че сме дали нещо от себе си за нашия роден град Враца.

Една година в един съботен слънчев ден ни водиха да почистваме новопостроения свинекомплекс в град Кнежа. С нас пътуваха различни служители. Между тях беше и Илия Андреев. По това време директор на банката беше другарят Стоян Павунчев – прекрасен, възпитан и етичен ръководител (лека му пръст).

Художествената самодейност се ценеше и беше на висота. Средства за тази цел имаше по фонд СБКМ. В банката се сформира тригласен певчески хор от служителките в нея. В началото той се ръководеше от Димитър Ангелов (Митко Контето) – акордеонист и китарист от оркестъра на Пощата. След него ръководител и диригент стана Иван Йончев, добре известен като музикална личност на града (диригент на Оперетата във Враца към читалище „Развитие 1869“, на хора на болницата и на незабравимия октет „Враца“). Инспекторът Иван Велчев бе председател на профкомитета в банката.
С него и Иван Йончев хорът пътуваше на фестивални участия в страната. Колективът ни беше много сплотен. С програма и банкет посрещахме всяка нова година. Хорови състави имаше в ДТК „Вратица“, ОПСО, химкомбината, фабрика „Йордан Лютибродски“ и в Дома на учителя. Днес малка част от Текстилния комбинат работи, ОПСО и Химията ги има като сграден фонд, но неработещи, „Лютибродски“ е съборен до тухла, а в Дома на учителя се помещава Здравната каса.

Животът някога беше в други измерения. Хората бяха единни и задружни, помагаха си. С 500 лв. потребителски заем от ДСК купуваха тухли и други строителни материали и започваха строеж на своя дом с приятели и близки. Днес едва се свързват двата края. В онези години имаше работа за всички, спокойни и сигурни бяхме за утрешния ден Слънчеви, засмени и пременени, хората се движеха бодро по улиците. Участвахме във всички манифестации.

Най-отпред вървяха отличниците, ударниците на петилетките, детските учителки с акордеоните, медицинските сестри с камиона, след тях учениците с плакатите от училищата, служители и работници от предприятия. Трибуната с официалните лица беше срещу проектантската организация.

Срещу нея подредени стояхме хористите от представителен хор „Орфей“ при читалище „Развитие“ с диригент Бойчо Димов и пеехме химна на България „Горда Стара планина“. Беше хубаво и тържествено. Духовата музика под палката на маестро Димитър Асенов (Дидията) свиреше. На площада се виеха кръшни български хора. С Дико-Илиевото Дунавско хоро завършваше празникът. Незабравими ще останат тия мирни и трудови години Имахме си стопанства, пълни с животни, машинен инвентар.
От там ни идваха месото, млякото и вълната.

Денонощно се трудеха овчари, доячи, фуражири, комбайнери. Засяваха се нивите с ръж, ечемик, пшеница, слънчоглед и други култури. Царевични блокове се ширеха надлъж и шир. Благодарение на тия бригади, които се организираха от учреждения, предприятия и квартални организации, се успяваше във всичко.

В ОФ организация „Андрей Николов“ се честваха Бабинден, 8 март, 1 май, 9 септември и Нова година. По склоновете на Бърдо Веслеца бяха старите врачански лозя с хубавите сортове, които също ходехме да прибираме. Тези културни и трудови постижения останаха в далечната ни младост. Те са немислими в днешното време на демокрацията. Днес пустеят селата и родните поля Арендаторите на безценица изкупиха родната земя. Младите избягаха в чужбина.

Сега слушаме жалбите на останалите младежи. Няма я войнишката служба да закали и ангажира момчетата, както и ОВТПН на полковник Димитров институцията. Момичетата и момчетата по цял ден посещават заведенията. За такова ли бъдеще мечтахме като родители за нашите деца и внуци? Безработица, безхаберие и безотговорност цари навсякъде Бяхме свидетели на ликвидационните комисии, на приватизацията и прехода. Това ли е животът, който трябва да живеем, докато сме живи? Нека станем по-добри, та и Бог да наспори бъдните ни дни! / Дора МАНЧЕВА, Враца

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here